Цъфнали люлякови пепелянки
плачат тогава.
Единственото решение - живот.
Ние ще влезем в забравата
с поредния номер и код.
На гърдите ни татуирани
пеперуди, пролетен валс.
Виена, вътре в мен изнасилена,
цигулково стържещ романс.
Пентатоника в кармата,
пет познати до захар неща,
зад китайски крайбрежия,
търсещи силната ми ръка.
Всяка сутрин вечеряме себе си.
Всяка вечер разкъсваща страст
и отново перверзни портретите
извращават се с нас.
Някой спомен вдигнал наздравица,
войнишката чест изисква възход.
Ще зарием Густав приятелски.
Единственото решение - живот.
ОТВЪД СМЪРТТА
Кажи имената
на твойта игра,
създадена в моята
детска кутия.
До утре ще бъда
твой верен слуга,
а после нагоре
ще се издигна. Сам.
Аз виждам отвъд смъртта.
За себе си и мен.
Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.
Така ще прекараме
вечрта
обвити в кълбото
на древните сили
в любовта.
Когато достигнах ръба на скалата
наведох се и видях кръга,
в който империи черни и златни
летяха под мен сега.
Едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Време е!"
премахвайки времето.
Кафеза на мойте спомени
бързо отключих, защото ненужни са.
Изпразних старата кошница,
която бях самата аз.
Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Не се бави!"
убивайки времето.
Аз виждам отвъд смъртта.
Не мога без теб в нощта.
ЕПИТАФ НА КАЛЕ
Ръката си недей подава,
защото е пъпчива.
Приличаш ми на сива сграда -
толкова си уродлива.
На остри ръбове сме легнали,
легло за нашата любов.
От твойта смрад светът трепери,
но аз, аз съм нов.
Хей, госпожа Нещастие,
виждам твойта красота
искам да имаш власт над мене,
моля те ела!
Бързо остарявам, от гнус пожълтявам,
все ми е едно.
Брат съм на рибите, които са чирози,
още по-добре!
Пейте, развратници таз тъжна песен,
родена от слънцето в устата на змея.
В нея аз плача за плъха обесен,
увиснал грозно на полилея.
Светът е нещо, о любима,
над което аз пикая.
И облекчен от тази нужда,
отивам сам във рая. Васо и Киро - моите братя,
ще извикам с мен.
И там, във рая ние ще бъдем
група феномен!
