SallSallich photos

Автоепитафия-от SallSallich

Във спомените ви оставам все такъв,
перманентно мастурбиращ във кенефа
Дланите изтъркал съм до кръв
и слушам тихото ридаене на ВЕФ-а
2
И пас с бинтованата си ръка,
изпразнения скротум с удоволствие ще галя
От мен по силна е страстта,
затуй се празня на Михаля
3
Във спомените ви оставам все такъв,
с кур изпъкнал вирнат към небето
Тестиси обесил съм за стръв,
и понякога ми викат Джумането
4
Със перверзия откърмен
женски дрехи сложих си нощес
Лая към луната толкова надървен,
полюиращ с мисъл за прогрес
5
В спомените ви оставам все такъв
какъвто искам аз да бъда
И винаги ще търкам дланите до кръв,
за да са вечно празни мойте мъда

.... и снимките

Любими естонски пънк групи с малко текстове и снимки

Vennaskond-Insener garini huperboloid

Öö on siin soe
Veidi rõske ja soe
Miski ei loe
Mitte miski ei loe
Minu ees laual on hüperboloid
Insener Garini hüperboloid
Insener Garini hüperboloid hüperboloid

Pimestav kiir
Silmipimestav kiir
Tunnete piir
Meie tunnete piir
See on ju hukatus hüperboloid
Insener Garini hüperboloid
Insener Garini hüperboloid hüperboloid

Unistav sarm
Sinu unistav sarm
Zoja mu arm
Minu Zoja mu arm
See on ju igatsus hüperboloid
Insener Garini hüperboloid
Insener Garini hüperboloid hüperboloid

Uinub Pariis
Taas kui uinub Pariis
Kohtume siis
Siin me kohtume siis
See on ju armastus hüperboloid
Insener Garini hüperboloid
Insener Garini hüperboloid hüperboloid

Pealuuga lipp
Surnupealuuga lipp
Tundmuste tipp
Sinu tundmuste tipp
See on ju vabadus hüperboloid
Insener Garini hüperboloid
Insener Garini hüperboloid hüperboloid

Sinavad veed
Vaikse ookeani veed
Marmorpaleed
Roosad marmorpaleed
See on ju paradiis hüperboloid
Insener Garini hüperboloid
Insener Garini hüperboloid hüperboloid

Elu ja surm
Meie elu ja surm
Taevalik hurm
Nõnda taevalik hurm
See on ju igavik hüperboloid
Insener Garini hüperboloid
Insener Garini hüperboloid hüperboloid

Lumi on maas
Siis kui lumi on maas
Kohtume taas
Siis me kohtume taas
See on ju unistus hüperboloid
Insener Garini hüperboloid
Insener Garini hüperboloid hüperboloid


Sõpruse Puiestee
1905

vabrikute kõrval seal kus kasvas rohi
seisime ja hoidsime me teineteisel käest
vabrikute kõrval -
külamehed vankritega alla sõitsid mäest

vabrikute kõrval sel aastal algas streik
ja ma ei leidnud tööd
vabrikute kõrval sa lämbusid me ärklitoas
sel keelutunni ööl

vabrikute kõrval seal kus kasvas rohi
seisime ja hoidsime me teineteisel käest
vabrikute kõrval kas üldse lootust oli
sa vastasid: "kui kaunis päev"

meie ei seisnud ju lippude all
meid ei tabanud kuulid
punaseks värvis linad me voodil
veri mis tuli su huulilt

J.M.K.E
Tere perestroika

Pilvitu on taevas meri sinine
Täiel rinnal hingab nüüd iga inime
Sirp ja vasar enam kedagi ei löö
Tähendavad meile nüüd nad rõõmsat tööd

Tere perestroika demokraatia
Diktatuuri küüsist on pääsemas üks maa
Tere perestroika tere õnne tipp
Enam nii jube ei tundu punalipp

Traktor künnab põldu vilja kannab puu
"Rahva Hääl" ei valeta ei suitse ta suu
Keelatud filmid kõik kinos jooksvad nüüd
Kõlab ka keelatud bändide hüüd

Tere perestroika demokraatia
Diktatuuri küüsist on mõnus pääseda
Tere perestroika tere vabadus
Pioneerilaulud nüüd kõigil on suus
Auuu auuu

Nüüd miilitsamunder ei aja öökima
Hõbedaseks nimetada teda lausa saab
Miilits ja punkar sõbralikult näe
Ulatavad teineteisele nüüd käe

Tere perestroika taaderiideraa
Sinule ja minule kuulub nüüd maa
On igal aastal juubel - Suur Viinakuu
Juubeldab rahvas juhhei auuu
Auuu auuu

Virumaal kuivaks ei jää ükski kaev
Mausoleumi ees maandub õhulaev
Ei no mis sa kostad demokraatia on nii suur

Et seda imetledes lahti jääbki suu

Tere perestroika rõõmus kodumaa
Ütlen sulle tere niikaua kui sind saan
Tere perestroika demokraatia
Tere perestroika anna käppa ka

100-jan hatin`

ПОЧТИ БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ОТ XAVIER В МЕРЕНА РЕЧ И КЛОЗЕТНА ЛИРИКА

Toй
1
Той няма истински живот,
и спомени от детството не искаше да има
Иска да докара настоящето на Бог,
и живот назаем взима
2
А болезнено бе миналото в бавнотракащия град
повсеместно чувстваше се смазан
Решението-химери изградени и безпътие назад,
ще бъде нов,по-спретнат не омраzен
3
Напред лети ли мисълта,
когато е скопена във зародиш?
Миналото-по нетленно от плътта
все нявга ще те съпроводи
4
И няма как тогава от прозопрци да летиш,
и тихо нотички да сричаш
Във съня си ще кървищ,
даже няма да извикащ
5
Отново светло ще е в твоя гроб,
а със патос аз отгоре ще пикая
Във очите ми ти все оставаш роб
за щастие не ще достигнеш рая

КЛОЗЕТНА ЛИРИКА ЧАСТ 1

Плод на непланувана чекия,
след запой пиянски със ракия
Вече станал си голям,
криеш бремето на тоя срам
Липса всякаква на хигиена,
отдалече си смърдиш
Никога не миеше си члена,
а след всеки тек пърдиш
Явно много си доволен,
че психически си болен
Висманките на коза висат,
подмишници смръдат
Ич не ти и дреме,
че лисаво е твойто теме
На косматата ти гръд Хикса грее всеки път
Той съкровище показазва
в ануса си тъй дълбок
Манаф ке те наказва,
със огромен резан смок

ПОРТРЕТ
Нисък,трътлест кривокрак,
ега те фане рак
С кур зажупен сиренясъл
у гъза ти ври маясъл
Отдалече ти смърдиш на пот,
от подмишниците ти космати
Имаш стойка на робот,
оти негър у гъза те млати
Сереш по три пъти на ден,
и никога гъза не бришеш
Затова кафяв е твоя тен,
и бръндзулчета честичко си лижеш
Лисав знам си не от вчера,
затова илач се изнамери
Вуната къде е на веждата
тури си я на главата
Ти си музикант модерен,
нивга за ебане ненамерен
Вкарваш вече нова мода,
и не ползваш топла вода
Никаква не ползваш даже,
само с клеса си се мажеш
Айде да си жив и здрав,
оти знаеш че съм прав
Уя все безпомощно а ти виси
и гъза ти а смръди

ЛЕТЕЦ
Он преодоле земната гравитация
след болезнена еякулация
През джама на втория етаж
он натрупа летателен стаж
Малко нодзете си буздиса,
оти у летене се залиса
И прееба си живота дееби скота

Поезията на Димитър Воев(1965-1992)

Цъфнали люлякови пепелянки
плачат тогава.
Единственото решение - живот.
Ние ще влезем в забравата
с поредния номер и код.
На гърдите ни татуирани
пеперуди, пролетен валс.
Виена, вътре в мен изнасилена,
цигулково стържещ романс.

Пентатоника в кармата,
пет познати до захар неща,
зад китайски крайбрежия,
търсещи силната ми ръка.

Всяка сутрин вечеряме себе си.
Всяка вечер разкъсваща страст
и отново перверзни портретите
извращават се с нас.

Някой спомен вдигнал наздравица,
войнишката чест изисква възход.
Ще зарием Густав приятелски.
Единственото решение - живот.

ОТВЪД СМЪРТТА
Кажи имената
на твойта игра,
създадена в моята
детска кутия.

До утре ще бъда
твой верен слуга,
а после нагоре
ще се издигна. Сам.

Аз виждам отвъд смъртта.
За себе си и мен.

Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.

Така ще прекараме
вечрта
обвити в кълбото
на древните сили
в любовта.

Когато достигнах ръба на скалата
наведох се и видях кръга,
в който империи черни и златни
летяха под мен сега.

Едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Време е!"
премахвайки времето.

Кафеза на мойте спомени
бързо отключих, защото ненужни са.
Изпразних старата кошница,
която бях самата аз.

Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Не се бави!"
убивайки времето.

Аз виждам отвъд смъртта.
Не мога без теб в нощта.

ЕПИТАФ НА КАЛЕ

Ръката си недей подава,
защото е пъпчива.
Приличаш ми на сива сграда -
толкова си уродлива.

На остри ръбове сме легнали,
легло за нашата любов.
От твойта смрад светът трепери,
но аз, аз съм нов.

Хей, госпожа Нещастие,
виждам твойта красота
искам да имаш власт над мене,
моля те ела!

Бързо остарявам, от гнус пожълтявам,
все ми е едно.
Брат съм на рибите, които са чирози,
още по-добре!

Пейте, развратници таз тъжна песен,
родена от слънцето в устата на змея.
В нея аз плача за плъха обесен,
увиснал грозно на полилея.

Светът е нещо, о любима,
над което аз пикая.
И облекчен от тази нужда,
отивам сам във рая. Васо и Киро - моите братя,
ще извикам с мен.
И там, във рая ние ще бъдем
група феномен!

2007-Навършват се 20 години от създаването на Нова Генерация и 15 от смъртта на Димитър Воев

И такъв строй имаше някога... на изток

Братска Русия и "Съветска" България...

Интернационала...

На крак, о парии презрени,
на крак, о роби на труда!
Подтиснати и унизени,
ставайте срещу врага!
Нека без милост, без пощада,
да сринем старий, гнилий строй!
Светът на нас се днес надява,
напред в решителния бой!
Бой последен е този,
дружно вси да вървим,
с Интернационала
света да обновим!
От нийде няма избавление,
от бог, ни цар, ни господар,
във нас е нашето спасение,
в борбата, водена със жар!
Крадецът плячката не връща,
ни властелинът свойта власт,
но ний сме армия могъща,
кой би се мерил днес със нас?
Ний сме армия голяма,
на трудовий, работен свят.
С Интернационала
ще се освободим!
Държавата ни угнетява -
законите са против нас,
богати днеска управляват,
беднякът няма равен глас.
Но стига толкова търпение,
ний старий свят ще разрушим.
Във нас е нашето спасение,
с борба ще се освободим!
Но ако ли обезумели
войска изпратят срещу нас,
най-първо стари генерали
да чакат смъртния си час!
Бой последен е този,
дружно вси да вървим!
С Интернационала
света ще победим!

Опит за поезия от преподавател в СУ

БЕЗ КОМЕНТАР

Jumaneto a.k.a SallSallich and Alex Batzov

Снимките са направени в началото на месец март 2006

Повече цветя за Баба 1999-2003-от SallSallich

ПОЕМА
Мрак ситен и лепкав
Навън прозореца отворен е
Свободни мисли
Отвъд стените
Лампион и дъжд от светлина
Прикрий мислите с черната
Дреха на прозрението
Дано си щастлива
Облечи старата рокля на
Спомените защото
Аз ще идвам във
Съня ти
Дяволът е моя брат
Просто искам да
Имам приятел
Ангелът е моя брат
Просто боговете го
Изпратиха когато
Бях още малък
Здарвей Смърт, аз
Те призовавам
Да дойдеш с мен
2
Не изпитвайте жал
Захвърлете цветята
Искам некролог
Написан с черната
Кръв
На вашто страдание
Съберете се под лампиона
Цяла орда-
Човеци, ангели, демони
И вийте в чест на боговете
Те едва ли ще ви чуят
Но вие опитайте богоизбрани
Аз отсъствам навеки от
Вечността защото
Съм заслепен от факлите
Пробвай да напишеш
Стихче монолог за душата ти
Той ще бъде една
Приветствена камбана
3
Събудих се
-Не се дели от стадото-ми казаха
Отново заспах

МАГИЧЕН ЗНАК
Ето излиза човекът на прага,
със черната тога и бели криле
На гърдите му грее златната нишка-
кървави облаци в черно небе
2
Това е знак черен магичен
Прилеоът пее марш носталгичен
От злато скован е магичния знак
стадото води към тъмния мрак
3
Три говедаря молят вселената,
звездите да прати по калния път
Те управляват земята говедата
магически знак е душевния кът

СЕБЕОТДАВАНЕ
Каза ми Воцек:
Излез на полето
ще срещнеш съдбата със пълни ръце
чуй как стене и плаче детето,
и тогава тръгни към моето сърце
2
По спирките чакам с трамвайна жестокост
отдавам място на дявола в мен
На седалката той приседна със похот,
и запя марша на идния ден
3
Ватман с мустаци отвори вратите
спирката "Нежност" последна е тя
Давам на ватмана част от мечтите,
и тръгвам печален в чест на деня
4
Лъснал широко навред булеварда
привлича ме мен с материални жени
Давам банкнота и в тясна мансарда,
ще дам част от себе си и на тези стени
5
Бягам преди да достигна аз входа
уплашен съм малко от жената със мен
Отъдава ми тя любовта на народа,
разбира и тя чер и аз съм клиент
6
Прибирам се в къщи пеша по банкета,
не чакам таксита ще стигна и сам
Отдавам мисъл за двата сонета,
които написах от хорския срам
7
Завърших деня си след няколко мига,
приготвих въжето и бях аз готов
Дадох душата си.Казах си стига
Възелът стегна се.Почувствах се нов

ОНЗИ ПЕТЪК
Една история за човека
Трижди по-млад
Искаше да изследва хорския глад
За мечти
За светоглед
За ценности
Във своя мезонет
Отпуснат
Той четеше
Книги
Брошури списания
Преса
Следеше митологизирането
И небето усмихвайки се всячески
Се бореше
Той помнеше улицатата
Номера
Безкрайност
Тъжна филмова поредица
Главния герой беше той
Нищо, че беше застрелял трима
Никой не тъжеше за убитите дървета
Дървен
Искаше до поискване
После се бореше..
Помниш ли кой беше той..
Триста носталгици валяха..
Днес не утре
Във виолетовите локви
се навяваше носталгия
Ей така по просташки се хвърчше в живота
Без илюзии за преоценяване
Вървеше
Пуфтеше
Събираше
Малки капки нежност
Докато един петък сърцето му
не спря да бие

АУТОБАН
Дъжд се оттича към прашния ден,
чистачките бесни по стъклото препускат
Един униформен спира и мен,
говори ми тихо от вяра отпуснат
Хей ти очилат кретен
в закона не вярваш, правилата пропускаш
2
Пътните знаци смешно червени
навяват забрани не спазвам ги аз
Карам спокойно не чуван сирени,
Които да свирят със траурен бас
3
Очите край пътя фасетъчно дебнат,
нека ме дебнат ще дебна и аз
Спазвам платното изпитвам потреба
да чуя на ада черния глас
4
Всичко обаче е пълна реалност
няма го черния призрачен зов
Разбивам се аз със брутална баналност
Взрив.Аз нямам нужда от дървен обков

ВИОЛЕТОВО
1
Черен ангел-нова поетика
Виолетов ден-изгрява в звездите
Седем дни-черна патетика
Виолетово-призвание към душите
2
Надгробен камък-виолетови цветя
Задгробен живот-очаквайте продължение
Пробвам скалите-високо летя
Виолетови дъги-високо напрежение
3
Аз съм Александър-траурен храм
Мракът прошепва -в тъжен неделник
Виолетов-днес е хорският срам
Приятен ден-почти понеделник

ТЕКСТ ЗА ПЕСЕН
Глутница стоеше във Съзвездията
оглозгват костите на стария щурец
С прах в косите очакват те възмездието,
виейки към стария мъдрец

Пр: Черна кола запътва тялото ми,
натам към черната влажна пръст
Ровът изкопан е с ралото ти
Зариват мечтите под дървен схлупен кръст

Глутници вият и звън на лопата
Танц лунен очаквам сега
Похотливо смее се над мене съдбата
Жив ли съм?И докога
ДЕМО(текст за песен)
1
Време е за черен празник
пропадам в каменния храм
Вляво е червения натрапник,
не изпитва от мечтите грозен срам

Пр: Това е демото на този свят-
дело светия конкурентен
Това е демото на моя свят-
полюция на мозък импотентен
2
Не мога да крия аз дните,
удавени в хорската кръв
не мога да скрия съдбите,
за тях умирам пръв

пр..
3
Замръзнали птици жално ридаят,
не могат да бъдат вечно сами
Крилата им нежни за слънце роптаят
никой не знае къде ме боли
ЕРЕКЦИЯ (ТЕКСТ ЗА ПЕСЕН)
1
Гравитираш ти към мойте устни,
а аз към твоя сутиен
Не споделяш с мене чувствата,
затова съм незадоволен

Пр: Ерекция изпитвам аз,
плод на ниска долна страст
В твойта малка глава,
проблясват рекламни пана
2
Чуй звънът на тролеите,
в подлеза скрий свойте слова
Свали демонът от полилеите,
и пикай с достойнство над вечността
***
Бавно изяждам плътта ти
ти бавно изяждаш спомените ми
Почти нямам спомен от теб
или това май беше само сън

РЕКВИЕМ
Опитах се и пробвах да им обясня,
че всичко си остава на листа
Опитаха се мислите ми да прекършат,
във смях мечтите им да свършат
2
Опитах се и пробвах да им обясня,
че глупаво е в рамки да те слагат
Едва не ме изкараха луд-обществена свиня,
а после искат с бичове да ме налагат
3
Опитах се и пробвах да им обясня,
че за чуждите писания не нося отговорност
Едва ли ме разбраха те сега,
приех съдбата с дозата жертвоготовност

ЧАСТ II(текст за песен)
Инквизитор запали ми листата,
не съм се вписвал в здравия морал
Имало ми нещо във главата,
но има той-затуй се е самозаклал

Пр: Има време, няма време
цтавай рано, ставай късно
В мене е заспало тежко бреме,
махай се от пътя ми животно тлъсто
3
Преди да удавите мечтите си
в ракиена бутилка,
преди да плюете че крив ви е света
Забийте главата си в душевната мътилка
и набучете спомените на тела

Александър Вутимски

ЕВРОПА - ХИЩНИЦА









Светът гърми и вече оглушахме
от новини, от речи и събития.
Светкавично връхлитат новините.
И ти към всичко вече безучастен си.



Европа губи цъх от разрушения,
за стотен път под бойни знамена.
Париж е мъртъв. Лондон в запустение
събаря се за всички времена.



Един водач грозен и фанатичен
чертае кръстен знак до двата полюса.
Решено е, че днеска не от томове
Европа се нуждае, а от щикове.



Какво, че тоя въздух тук са дишали
Рембранд и Хус, и Кант, и Достоевски?
Със щик Европа сочи убедително
на своята култура и прогреса си.



Дали ще бъде залезът на Запада,
или нов свят под гръм ще се роди…
Светът гърми и вече оглушахме,
уви, за всичко станали безчувствени.



2



Те бяха много малки, но строеха
железниците твои, градовете ти.
Дълбаеха земята ти за руда.
Със трактори, с рала и героизъм
пореха угарта ти, равнините ти,
с надеждата, че няма да ги ритнеш,
да ги отминеш като жалки псета -



работниците твои, о, Европа.



И ето, ти изплащаш греховете си.
Забравила, че има справедливост,
разглезена, изтънчена и алчна,
ти смучеше злато от континентите.
Обираше фурми и диаманти,
какао, плодове, желязо, въглища,
подхвърляйки едно мизерно су
в очите на товарния добитък -



на твоите работници, Европа.



Сега се криеш жалка и уплашена
във тъмните подземия на Лондон.
Не се прозяваш скучно зад ветрилото,
не слушаш джаз и вече не танцуваш.
Гърмежите сега са твоя музика,
пожарите - достойния ти декор.
Но пак, уви, заради тебе мрат
под грохота на бомбите разкъсани -



работниците твои, о, Европа.



3



Аз не презирам твоите народи.
И вярвам, вече ти агонизираш.
Не връз трупа на своите работници
ще свършиш свойто поприще на хищница.
Ръцете, що изграждат, ще рушат
и цялата земя ще стане друга.



Но мене ти уби, Европа-вещица.
Над твоите котли със кръв и злато
аз дишах лакохолни изпарения.
Танцувах, пеех, пишех стихове.
И ето ме сега по-стар от тебе,
и като тебе застрашен от гибел.



Умниците над мойте стихове
ще се усмихнат мъдро, ще отминат.
"Поет реакционен" - ще продумат.
За лишен път не ще пропуснат случая
да поприказват за надстройки, бази.
Ще продължават да спорят за Хитлера.
Ще си живуват в своята възвишена
естетика на уличния позив.



Европа-хищница, ти имаш синове -
стада многоприказващи и тъпи.
О, нека те да бъдат тор поне
за по-добро и плодоносно бъдеще.
Гърчи се ти, умирай и проклинай.
Дано сганта ти с теб издъхне, вещице.



А аз ще си умра от свойта рана.

Борис Виан

АЗ ЩЕ УМРА ОТ РАК В ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ

Аз ще умра от рак в гръбначния стълб
Това ще стане през една ужасна вечер
Светла топла чувствена уханна
Аз ще умра от загниване
На някакви си непознати клетки
Аз ще умра от своя крак откъснат
От гигантски плъх изскочил от гигантска дупка
Аз ще умра от сто разрязани места
И небето целия ще ме затрупа
Като къс стъкло ще ме разчупи
Аз ще умра от гласа на трясъка
Пробил ушите ми
Аз ще умра от оглушителните рани
Нанесени ми в два часа преди да се разсъмне
От плешиви плашливи убийци
Аз ще умра без да забележа
Че умирам ще умра
Погребан под сухите руини
Хилядометров напластен памук
Аз ще умра удавен в маслото на възбудата
Стъпкан под краката на безразлични животни
И под краката на различни животни
Аз ще умра чисто гол или загърнат в червено
платнище
Или натъпкан в претъпкана чанта с ножчета за
бръснене
Може би ще умра без да лакирам
Ноктите на долните си крайници
И с шепи препълнени със сълзи
И с шепи препълнени със сълзи
Аз ще умра когато клепачите ми отлетят
Отлетят към яростното слънце
Когато ми зашепнат бавно
Злобни думи на ухото
Аз ще умра съгледал как се гаврят със децата
И със мъжете смаяни и бледи
Аз ще умра изглозган жив
От червеите ще умра
С ръце завързани под водопада
Аз ще умра запален в тъжния пожар
Аз ще умра малко или много
Без да страдам но със любопитство
И след това когато всичко свърши
Ще умра.

Белмекен