Снимките са направени в началото на месец март 2006сряда, 27 юни 2007 г.
Повече цветя за Баба 1999-2003-от SallSallich
ПОЕМА
Мрак ситен и лепкав
Навън прозореца отворен е
Свободни мисли
Отвъд стените
Лампион и дъжд от светлина
Прикрий мислите с черната
Дреха на прозрението
Дано си щастлива
Облечи старата рокля на
Спомените защото
Аз ще идвам във
Съня ти
Дяволът е моя брат
Просто искам да
Имам приятел
Ангелът е моя брат
Просто боговете го
Изпратиха когато
Бях още малък
Здарвей Смърт, аз
Те призовавам
Да дойдеш с мен
2
Не изпитвайте жал
Захвърлете цветята
Искам некролог
Написан с черната
Кръв
На вашто страдание
Съберете се под лампиона
Цяла орда-
Човеци, ангели, демони
И вийте в чест на боговете
Те едва ли ще ви чуят
Но вие опитайте богоизбрани
Аз отсъствам навеки от
Вечността защото
Съм заслепен от факлите
Пробвай да напишеш
Стихче монолог за душата ти
Той ще бъде една
Приветствена камбана
3
Събудих се
-Не се дели от стадото-ми казаха
Отново заспах
МАГИЧЕН ЗНАК
Ето излиза човекът на прага,
със черната тога и бели криле
На гърдите му грее златната нишка-
кървави облаци в черно небе
2
Това е знак черен магичен
Прилеоът пее марш носталгичен
От злато скован е магичния знак
стадото води към тъмния мрак
3
Три говедаря молят вселената,
звездите да прати по калния път
Те управляват земята говедата
магически знак е душевния кът
СЕБЕОТДАВАНЕ
Каза ми Воцек:
Излез на полето
ще срещнеш съдбата със пълни ръце
чуй как стене и плаче детето,
и тогава тръгни към моето сърце
2
По спирките чакам с трамвайна жестокост
отдавам място на дявола в мен
На седалката той приседна със похот,
и запя марша на идния ден
3
Ватман с мустаци отвори вратите
спирката "Нежност" последна е тя
Давам на ватмана част от мечтите,
и тръгвам печален в чест на деня
4
Лъснал широко навред булеварда
привлича ме мен с материални жени
Давам банкнота и в тясна мансарда,
ще дам част от себе си и на тези стени
5
Бягам преди да достигна аз входа
уплашен съм малко от жената със мен
Отъдава ми тя любовта на народа,
разбира и тя чер и аз съм клиент
6
Прибирам се в къщи пеша по банкета,
не чакам таксита ще стигна и сам
Отдавам мисъл за двата сонета,
които написах от хорския срам
7
Завърших деня си след няколко мига,
приготвих въжето и бях аз готов
Дадох душата си.Казах си стига
Възелът стегна се.Почувствах се нов
ОНЗИ ПЕТЪК
Една история за човека
Трижди по-млад
Искаше да изследва хорския глад
За мечти
За светоглед
За ценности
Във своя мезонет
Отпуснат
Той четеше
Книги
Брошури списания
Преса
Следеше митологизирането
И небето усмихвайки се всячески
Се бореше
Той помнеше улицатата
Номера
Безкрайност
Тъжна филмова поредица
Главния герой беше той
Нищо, че беше застрелял трима
Никой не тъжеше за убитите дървета
Дървен
Искаше до поискване
После се бореше..
Помниш ли кой беше той..
Триста носталгици валяха..
Днес не утре
Във виолетовите локви
се навяваше носталгия
Ей така по просташки се хвърчше в живота
Без илюзии за преоценяване
Вървеше
Пуфтеше
Събираше
Малки капки нежност
Докато един петък сърцето му
не спря да бие
АУТОБАН
Дъжд се оттича към прашния ден,
чистачките бесни по стъклото препускат
Един униформен спира и мен,
говори ми тихо от вяра отпуснат
Хей ти очилат кретен
в закона не вярваш, правилата пропускаш
2
Пътните знаци смешно червени
навяват забрани не спазвам ги аз
Карам спокойно не чуван сирени,
Които да свирят със траурен бас
3
Очите край пътя фасетъчно дебнат,
нека ме дебнат ще дебна и аз
Спазвам платното изпитвам потреба
да чуя на ада черния глас
4
Всичко обаче е пълна реалност
няма го черния призрачен зов
Разбивам се аз със брутална баналност
Взрив.Аз нямам нужда от дървен обков
ВИОЛЕТОВО
1
Черен ангел-нова поетика
Виолетов ден-изгрява в звездите
Седем дни-черна патетика
Виолетово-призвание към душите
2
Надгробен камък-виолетови цветя
Задгробен живот-очаквайте продължение
Пробвам скалите-високо летя
Виолетови дъги-високо напрежение
3
Аз съм Александър-траурен храм
Мракът прошепва -в тъжен неделник
Виолетов-днес е хорският срам
Приятен ден-почти понеделник
ТЕКСТ ЗА ПЕСЕН
Глутница стоеше във Съзвездията
оглозгват костите на стария щурец
С прах в косите очакват те възмездието,
виейки към стария мъдрец
Пр: Черна кола запътва тялото ми,
натам към черната влажна пръст
Ровът изкопан е с ралото ти
Зариват мечтите под дървен схлупен кръст
Глутници вият и звън на лопата
Танц лунен очаквам сега
Похотливо смее се над мене съдбата
Жив ли съм?И докога
ДЕМО(текст за песен)
1
Време е за черен празник
пропадам в каменния храм
Вляво е червения натрапник,
не изпитва от мечтите грозен срам
Пр: Това е демото на този свят-
дело светия конкурентен
Това е демото на моя свят-
полюция на мозък импотентен
2
Не мога да крия аз дните,
удавени в хорската кръв
не мога да скрия съдбите,
за тях умирам пръв
пр..
3
Замръзнали птици жално ридаят,
не могат да бъдат вечно сами
Крилата им нежни за слънце роптаят
никой не знае къде ме боли
ЕРЕКЦИЯ (ТЕКСТ ЗА ПЕСЕН)
1
Гравитираш ти към мойте устни,
а аз към твоя сутиен
Не споделяш с мене чувствата,
затова съм незадоволен
Пр: Ерекция изпитвам аз,
плод на ниска долна страст
В твойта малка глава,
проблясват рекламни пана
2
Чуй звънът на тролеите,
в подлеза скрий свойте слова
Свали демонът от полилеите,
и пикай с достойнство над вечността
***
Бавно изяждам плътта ти
ти бавно изяждаш спомените ми
Почти нямам спомен от теб
или това май беше само сън
РЕКВИЕМ
Опитах се и пробвах да им обясня,
че всичко си остава на листа
Опитаха се мислите ми да прекършат,
във смях мечтите им да свършат
2
Опитах се и пробвах да им обясня,
че глупаво е в рамки да те слагат
Едва не ме изкараха луд-обществена свиня,
а после искат с бичове да ме налагат
3
Опитах се и пробвах да им обясня,
че за чуждите писания не нося отговорност
Едва ли ме разбраха те сега,
приех съдбата с дозата жертвоготовност
ЧАСТ II(текст за песен)
Инквизитор запали ми листата,
не съм се вписвал в здравия морал
Имало ми нещо във главата,
но има той-затуй се е самозаклал
Пр: Има време, няма време
цтавай рано, ставай късно
В мене е заспало тежко бреме,
махай се от пътя ми животно тлъсто
3
Преди да удавите мечтите си
в ракиена бутилка,
преди да плюете че крив ви е света
Забийте главата си в душевната мътилка
и набучете спомените на тела
Мрак ситен и лепкав
Навън прозореца отворен е
Свободни мисли
Отвъд стените
Лампион и дъжд от светлина
Прикрий мислите с черната
Дреха на прозрението
Дано си щастлива
Облечи старата рокля на
Спомените защото
Аз ще идвам във
Съня ти
Дяволът е моя брат
Просто искам да
Имам приятел
Ангелът е моя брат
Просто боговете го
Изпратиха когато
Бях още малък
Здарвей Смърт, аз
Те призовавам
Да дойдеш с мен
2
Не изпитвайте жал
Захвърлете цветята
Искам некролог
Написан с черната
Кръв
На вашто страдание
Съберете се под лампиона
Цяла орда-
Човеци, ангели, демони
И вийте в чест на боговете
Те едва ли ще ви чуят
Но вие опитайте богоизбрани
Аз отсъствам навеки от
Вечността защото
Съм заслепен от факлите
Пробвай да напишеш
Стихче монолог за душата ти
Той ще бъде една
Приветствена камбана
3
Събудих се
-Не се дели от стадото-ми казаха
Отново заспах
МАГИЧЕН ЗНАК
Ето излиза човекът на прага,
със черната тога и бели криле
На гърдите му грее златната нишка-
кървави облаци в черно небе
2
Това е знак черен магичен
Прилеоът пее марш носталгичен
От злато скован е магичния знак
стадото води към тъмния мрак
3
Три говедаря молят вселената,
звездите да прати по калния път
Те управляват земята говедата
магически знак е душевния кът
СЕБЕОТДАВАНЕ
Каза ми Воцек:
Излез на полето
ще срещнеш съдбата със пълни ръце
чуй как стене и плаче детето,
и тогава тръгни към моето сърце
2
По спирките чакам с трамвайна жестокост
отдавам място на дявола в мен
На седалката той приседна със похот,
и запя марша на идния ден
3
Ватман с мустаци отвори вратите
спирката "Нежност" последна е тя
Давам на ватмана част от мечтите,
и тръгвам печален в чест на деня
4
Лъснал широко навред булеварда
привлича ме мен с материални жени
Давам банкнота и в тясна мансарда,
ще дам част от себе си и на тези стени
5
Бягам преди да достигна аз входа
уплашен съм малко от жената със мен
Отъдава ми тя любовта на народа,
разбира и тя чер и аз съм клиент
6
Прибирам се в къщи пеша по банкета,
не чакам таксита ще стигна и сам
Отдавам мисъл за двата сонета,
които написах от хорския срам
7
Завърших деня си след няколко мига,
приготвих въжето и бях аз готов
Дадох душата си.Казах си стига
Възелът стегна се.Почувствах се нов
ОНЗИ ПЕТЪК
Една история за човека
Трижди по-млад
Искаше да изследва хорския глад
За мечти
За светоглед
За ценности
Във своя мезонет
Отпуснат
Той четеше
Книги
Брошури списания
Преса
Следеше митологизирането
И небето усмихвайки се всячески
Се бореше
Той помнеше улицатата
Номера
Безкрайност
Тъжна филмова поредица
Главния герой беше той
Нищо, че беше застрелял трима
Никой не тъжеше за убитите дървета
Дървен
Искаше до поискване
После се бореше..
Помниш ли кой беше той..
Триста носталгици валяха..
Днес не утре
Във виолетовите локви
се навяваше носталгия
Ей така по просташки се хвърчше в живота
Без илюзии за преоценяване
Вървеше
Пуфтеше
Събираше
Малки капки нежност
Докато един петък сърцето му
не спря да бие
АУТОБАН
Дъжд се оттича към прашния ден,
чистачките бесни по стъклото препускат
Един униформен спира и мен,
говори ми тихо от вяра отпуснат
Хей ти очилат кретен
в закона не вярваш, правилата пропускаш
2
Пътните знаци смешно червени
навяват забрани не спазвам ги аз
Карам спокойно не чуван сирени,
Които да свирят със траурен бас
3
Очите край пътя фасетъчно дебнат,
нека ме дебнат ще дебна и аз
Спазвам платното изпитвам потреба
да чуя на ада черния глас
4
Всичко обаче е пълна реалност
няма го черния призрачен зов
Разбивам се аз със брутална баналност
Взрив.Аз нямам нужда от дървен обков
ВИОЛЕТОВО
1
Черен ангел-нова поетика
Виолетов ден-изгрява в звездите
Седем дни-черна патетика
Виолетово-призвание към душите
2
Надгробен камък-виолетови цветя
Задгробен живот-очаквайте продължение
Пробвам скалите-високо летя
Виолетови дъги-високо напрежение
3
Аз съм Александър-траурен храм
Мракът прошепва -в тъжен неделник
Виолетов-днес е хорският срам
Приятен ден-почти понеделник
ТЕКСТ ЗА ПЕСЕН
Глутница стоеше във Съзвездията
оглозгват костите на стария щурец
С прах в косите очакват те възмездието,
виейки към стария мъдрец
Пр: Черна кола запътва тялото ми,
натам към черната влажна пръст
Ровът изкопан е с ралото ти
Зариват мечтите под дървен схлупен кръст
Глутници вият и звън на лопата
Танц лунен очаквам сега
Похотливо смее се над мене съдбата
Жив ли съм?И докога
ДЕМО(текст за песен)
1
Време е за черен празник
пропадам в каменния храм
Вляво е червения натрапник,
не изпитва от мечтите грозен срам
Пр: Това е демото на този свят-
дело светия конкурентен
Това е демото на моя свят-
полюция на мозък импотентен
2
Не мога да крия аз дните,
удавени в хорската кръв
не мога да скрия съдбите,
за тях умирам пръв
пр..
3
Замръзнали птици жално ридаят,
не могат да бъдат вечно сами
Крилата им нежни за слънце роптаят
никой не знае къде ме боли
ЕРЕКЦИЯ (ТЕКСТ ЗА ПЕСЕН)
1
Гравитираш ти към мойте устни,
а аз към твоя сутиен
Не споделяш с мене чувствата,
затова съм незадоволен
Пр: Ерекция изпитвам аз,
плод на ниска долна страст
В твойта малка глава,
проблясват рекламни пана
2
Чуй звънът на тролеите,
в подлеза скрий свойте слова
Свали демонът от полилеите,
и пикай с достойнство над вечността
***
Бавно изяждам плътта ти
ти бавно изяждаш спомените ми
Почти нямам спомен от теб
или това май беше само сън
РЕКВИЕМ
Опитах се и пробвах да им обясня,
че всичко си остава на листа
Опитаха се мислите ми да прекършат,
във смях мечтите им да свършат
2
Опитах се и пробвах да им обясня,
че глупаво е в рамки да те слагат
Едва не ме изкараха луд-обществена свиня,
а после искат с бичове да ме налагат
3
Опитах се и пробвах да им обясня,
че за чуждите писания не нося отговорност
Едва ли ме разбраха те сега,
приех съдбата с дозата жертвоготовност
ЧАСТ II(текст за песен)
Инквизитор запали ми листата,
не съм се вписвал в здравия морал
Имало ми нещо във главата,
но има той-затуй се е самозаклал
Пр: Има време, няма време
цтавай рано, ставай късно
В мене е заспало тежко бреме,
махай се от пътя ми животно тлъсто
3
Преди да удавите мечтите си
в ракиена бутилка,
преди да плюете че крив ви е света
Забийте главата си в душевната мътилка
и набучете спомените на тела
Александър Вутимски
ЕВРОПА - ХИЩНИЦА
Светът гърми и вече оглушахме
от новини, от речи и събития.
Светкавично връхлитат новините.
И ти към всичко вече безучастен си.
Европа губи цъх от разрушения,
за стотен път под бойни знамена.
Париж е мъртъв. Лондон в запустение
събаря се за всички времена.
Един водач грозен и фанатичен
чертае кръстен знак до двата полюса.
Решено е, че днеска не от томове
Европа се нуждае, а от щикове.
Какво, че тоя въздух тук са дишали
Рембранд и Хус, и Кант, и Достоевски?
Със щик Европа сочи убедително
на своята култура и прогреса си.
Дали ще бъде залезът на Запада,
или нов свят под гръм ще се роди…
Светът гърми и вече оглушахме,
уви, за всичко станали безчувствени.
2
Те бяха много малки, но строеха
железниците твои, градовете ти.
Дълбаеха земята ти за руда.
Със трактори, с рала и героизъм
пореха угарта ти, равнините ти,
с надеждата, че няма да ги ритнеш,
да ги отминеш като жалки псета -
работниците твои, о, Европа.
И ето, ти изплащаш греховете си.
Забравила, че има справедливост,
разглезена, изтънчена и алчна,
ти смучеше злато от континентите.
Обираше фурми и диаманти,
какао, плодове, желязо, въглища,
подхвърляйки едно мизерно су
в очите на товарния добитък -
на твоите работници, Европа.
Сега се криеш жалка и уплашена
във тъмните подземия на Лондон.
Не се прозяваш скучно зад ветрилото,
не слушаш джаз и вече не танцуваш.
Гърмежите сега са твоя музика,
пожарите - достойния ти декор.
Но пак, уви, заради тебе мрат
под грохота на бомбите разкъсани -
работниците твои, о, Европа.
3
Аз не презирам твоите народи.
И вярвам, вече ти агонизираш.
Не връз трупа на своите работници
ще свършиш свойто поприще на хищница.
Ръцете, що изграждат, ще рушат
и цялата земя ще стане друга.
Но мене ти уби, Европа-вещица.
Над твоите котли със кръв и злато
аз дишах лакохолни изпарения.
Танцувах, пеех, пишех стихове.
И ето ме сега по-стар от тебе,
и като тебе застрашен от гибел.
Умниците над мойте стихове
ще се усмихнат мъдро, ще отминат.
"Поет реакционен" - ще продумат.
За лишен път не ще пропуснат случая
да поприказват за надстройки, бази.
Ще продължават да спорят за Хитлера.
Ще си живуват в своята възвишена
естетика на уличния позив.
Европа-хищница, ти имаш синове -
стада многоприказващи и тъпи.
О, нека те да бъдат тор поне
за по-добро и плодоносно бъдеще.
Гърчи се ти, умирай и проклинай.
Дано сганта ти с теб издъхне, вещице.
А аз ще си умра от свойта рана.
Светът гърми и вече оглушахме
от новини, от речи и събития.
Светкавично връхлитат новините.
И ти към всичко вече безучастен си.
Европа губи цъх от разрушения,
за стотен път под бойни знамена.
Париж е мъртъв. Лондон в запустение
събаря се за всички времена.
Един водач грозен и фанатичен
чертае кръстен знак до двата полюса.
Решено е, че днеска не от томове
Европа се нуждае, а от щикове.
Какво, че тоя въздух тук са дишали
Рембранд и Хус, и Кант, и Достоевски?
Със щик Европа сочи убедително
на своята култура и прогреса си.
Дали ще бъде залезът на Запада,
или нов свят под гръм ще се роди…
Светът гърми и вече оглушахме,
уви, за всичко станали безчувствени.
2
Те бяха много малки, но строеха
железниците твои, градовете ти.
Дълбаеха земята ти за руда.
Със трактори, с рала и героизъм
пореха угарта ти, равнините ти,
с надеждата, че няма да ги ритнеш,
да ги отминеш като жалки псета -
работниците твои, о, Европа.
И ето, ти изплащаш греховете си.
Забравила, че има справедливост,
разглезена, изтънчена и алчна,
ти смучеше злато от континентите.
Обираше фурми и диаманти,
какао, плодове, желязо, въглища,
подхвърляйки едно мизерно су
в очите на товарния добитък -
на твоите работници, Европа.
Сега се криеш жалка и уплашена
във тъмните подземия на Лондон.
Не се прозяваш скучно зад ветрилото,
не слушаш джаз и вече не танцуваш.
Гърмежите сега са твоя музика,
пожарите - достойния ти декор.
Но пак, уви, заради тебе мрат
под грохота на бомбите разкъсани -
работниците твои, о, Европа.
3
Аз не презирам твоите народи.
И вярвам, вече ти агонизираш.
Не връз трупа на своите работници
ще свършиш свойто поприще на хищница.
Ръцете, що изграждат, ще рушат
и цялата земя ще стане друга.
Но мене ти уби, Европа-вещица.
Над твоите котли със кръв и злато
аз дишах лакохолни изпарения.
Танцувах, пеех, пишех стихове.
И ето ме сега по-стар от тебе,
и като тебе застрашен от гибел.
Умниците над мойте стихове
ще се усмихнат мъдро, ще отминат.
"Поет реакционен" - ще продумат.
За лишен път не ще пропуснат случая
да поприказват за надстройки, бази.
Ще продължават да спорят за Хитлера.
Ще си живуват в своята възвишена
естетика на уличния позив.
Европа-хищница, ти имаш синове -
стада многоприказващи и тъпи.
О, нека те да бъдат тор поне
за по-добро и плодоносно бъдеще.
Гърчи се ти, умирай и проклинай.
Дано сганта ти с теб издъхне, вещице.
А аз ще си умра от свойта рана.
Борис Виан
АЗ ЩЕ УМРА ОТ РАК В ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ
Аз ще умра от рак в гръбначния стълб
Това ще стане през една ужасна вечер
Светла топла чувствена уханна
Аз ще умра от загниване
На някакви си непознати клетки
Аз ще умра от своя крак откъснат
От гигантски плъх изскочил от гигантска дупка
Аз ще умра от сто разрязани места
И небето целия ще ме затрупа
Като къс стъкло ще ме разчупи
Аз ще умра от гласа на трясъка
Пробил ушите ми
Аз ще умра от оглушителните рани
Нанесени ми в два часа преди да се разсъмне
От плешиви плашливи убийци
Аз ще умра без да забележа
Че умирам ще умра
Погребан под сухите руини
Хилядометров напластен памук
Аз ще умра удавен в маслото на възбудата
Стъпкан под краката на безразлични животни
И под краката на различни животни
Аз ще умра чисто гол или загърнат в червено
платнище
Или натъпкан в претъпкана чанта с ножчета за
бръснене
Може би ще умра без да лакирам
Ноктите на долните си крайници
И с шепи препълнени със сълзи
И с шепи препълнени със сълзи
Аз ще умра когато клепачите ми отлетят
Отлетят към яростното слънце
Когато ми зашепнат бавно
Злобни думи на ухото
Аз ще умра съгледал как се гаврят със децата
И със мъжете смаяни и бледи
Аз ще умра изглозган жив
От червеите ще умра
С ръце завързани под водопада
Аз ще умра запален в тъжния пожар
Аз ще умра малко или много
Без да страдам но със любопитство
И след това когато всичко свърши
Ще умра.
Аз ще умра от рак в гръбначния стълб
Това ще стане през една ужасна вечер
Светла топла чувствена уханна
Аз ще умра от загниване
На някакви си непознати клетки
Аз ще умра от своя крак откъснат
От гигантски плъх изскочил от гигантска дупка
Аз ще умра от сто разрязани места
И небето целия ще ме затрупа
Като къс стъкло ще ме разчупи
Аз ще умра от гласа на трясъка
Пробил ушите ми
Аз ще умра от оглушителните рани
Нанесени ми в два часа преди да се разсъмне
От плешиви плашливи убийци
Аз ще умра без да забележа
Че умирам ще умра
Погребан под сухите руини
Хилядометров напластен памук
Аз ще умра удавен в маслото на възбудата
Стъпкан под краката на безразлични животни
И под краката на различни животни
Аз ще умра чисто гол или загърнат в червено
платнище
Или натъпкан в претъпкана чанта с ножчета за
бръснене
Може би ще умра без да лакирам
Ноктите на долните си крайници
И с шепи препълнени със сълзи
И с шепи препълнени със сълзи
Аз ще умра когато клепачите ми отлетят
Отлетят към яростното слънце
Когато ми зашепнат бавно
Злобни думи на ухото
Аз ще умра съгледал как се гаврят със децата
И със мъжете смаяни и бледи
Аз ще умра изглозган жив
От червеите ще умра
С ръце завързани под водопада
Аз ще умра запален в тъжния пожар
Аз ще умра малко или много
Без да страдам но със любопитство
И след това когато всичко свърши
Ще умра.
Абонамент за:
Публикации (Atom)